Ралица | 12/10/2023
Морските превози и цялата обслужваща ги инфраструктура вече правят ускорени стъпки за намаляване на вредните емисии по пътя за постигане на въглеродна неутралност с цел опазване на околната среда. Водещи в Европа са скандинавските страни и Великобритания, които задават добрите практики, докато ЕС изостава в стратегиите и в зелената си морска политика, притиснат от енергийните реалности и задъхващата се европейска икономика.
Пристанище Гьотеборг и неговите „дигитални корабни посещения“
Пристанищните власти в шведския Гьотеборг, в сътрудничество с компанията за изкуствен интелект Awake.AI, разработват съвместен проект за дигитализация на корабните посещения, който се очаква да икономиса близо 1000 тона въглероден двуокис годишно и да оптимизира значително използваните досега работни ресурси. Цялата комуникация, свързана с конкретното посещение, ще се централизира от т.нар. Digital Port Call и ще осигури планиране на цялостния процес още преди пристигането на кораба на рейда до момента на неговото отплаване, използвайки планиращата система Alberth. Този проект има за цел да намали емисиите на CO2 със 70% до 2030 г.
Очаква се новата система да влезе в експлоатация в началото на 2024 г., което значително ще облекчи и веригите на доставка в пристанищния регион.
„Морската промяна“ в пристанище Портсмут
Пристанището в Портсмут е получило финансиране от 19,8 млн. британски лири по линия на обществената състезателна програма за декарбонизация ZEVI (Zero Emissions Vessels Infrastructure), създадена с подкрепата на британското Министерство на финансите, и нейната агенция Innovate UK. Тази сума ще бъде разпределена между основните участници в проекта, като Brittany Ferries, Университета в Портсмут, MSE International, B4T, IOTICS и Swanbarton, които трябва да разработят интелигентна система за токово захранване на корабите в трите най -използвани кейови места на пристанището под името Sea Change. Тя ще бъде в основата на обслужването на двата нови хибридни ферибота, задвижвани от електрически двигатели и газови турбини, които ще влязат в експлоатация през пролетта на 2025 г. Бреговата електрическа инсталация ще премахне замърсяването на въздуха, ще въведе най-строгите екологични стандарти и ще спестява над 20 хил. тона CO2 годишно след 2027 г., когато ще работи с пълен капацитет. Заедно с иновативната пристанищна соларна акумулаторна система тя е част от обширна програма на общинската администрация в града, която цели да постигне пълна въглеродна неутралност до 2030 г.
Поредният проект на Мерск за „зелен метанол“
В продължение на системните усилия на AP Moller-Maersk за декарбонизация на собствените морски превози датската група преди броени дни обяви създаването на нова компания за производството на „зелен метанол“ под името C2X, която ще се грижи за проектите на морския гигант в Суец, Испания, САЩ, Индия и Австралия. C2X, която 80% е собственост на семейната инвестиционна компания на McKinney-Maersk и 20% на публичния морски превозвач Maersk, си поставя за цел да произвежда 3 млн. тона „зелен метанол“ годишно към 2030 г. Количеството няма да е достатъчно за корабите на Maersk, което се нуждае от 5 млн. тона годишно, но едно иновативно и икономически изгодно производство ще промени баланса на пазара. „Зеленият ме - танол“ към днешна дата е в много ограничени обеми и е доста скъпо гориво, което се произвежда от биомаса или от усвоен въглерод и водород от възобновяеми източници. Според разчетите на компанията глобалните нужди от „зелен метанол“ могат да достигнат 150 млн. тона годишно до 2050 г. А според думите на Роберт Угла – CEO на AP Moller Holding и председател на Maersk, който е част от петото поколение на основателите на компанията, „екологията изисква спешно да създадем мащабно производство на зелен метанол. Затова и създадохме C2X, за да осигурим преход към нова енергия и да облекчим индустрии като производствата на пластмаса, лепила, текстил и горива.“
Двете алтернативи на декарбонизация на морските превози?
Според доклада на Lloyd’s Register (LR) „Бъдещето на морските горива“, изготвен от LR Maritime Decarbonisation Hub и изследващ различните видове корабни горива на бъдещето, се очертават две паралелни алтернативи на развитие: едната се базира на водорода и се доминира от е-амоняк (e-ammonia), а другата – на биогоривата, от биометана. Е-амонякът според доклада ще бъде най-използваното гориво към 2050 г. с дял от 35%. Анализаторите предричат и по-нисък пазарен дял на метанола в сравнение с амоняка и биометана. Интересни са коментарите на консултанта Карло Раучи, който обобщава картината така: „Нашето детайлно изследване на прогнозите за горивния микс показва, че инвеститори и корабособственици ще бъдат изправени пред дилемата по кой път да поемат. Не е сигурно коя точно тенденция ще доминира корабните горива в по-близкото или по-далечното бъдеще, затова инвеститорите ще трябва да поемат риска да решат какво да правят. Ето защо инициативите на пионерите, например „зелените морски коридори“, ще бъдат решаващи за намаляване на несигурността, определяне на общото търсене и редуциране на рисковете.“
Това витиевато изследване прилича много на шеговитото отношение към някои метеорологични прогнози от недалечното минало: „Или ще е облачно и ще вали дъжд, или ще имаме чисто небе и много слънце.“ А каква ще е действителността, само бъдещето ще покаже.
