Въглеродната карта на BESS доставката: какво реално се измерва и какво остава в сянка

Един 230 MWh BESS проект генерира между 1 800 и 2 400 тона CO₂e само от транспорта на батерийните контейнери от завода до строителната площадка. Това число рядко присъства в ESG отчетите на EPC компаниите, защото методологията за изчисляване е разпръсната между три различни рамки, а данните от превозвачите пристигат в несъвместими формати.

Реалността за въглерода/ESG

Екипите по устойчивост на BESS проекти в ЦИЕ се сблъскват с конкретен проблем: Регламентът на ЕС за батериите (2023/1542) изисква декларация за въглероден отпечатък на самата батерия, но транспортните емисии попадат в отделна категория, която не е обхваната от същия регламент. Scope 3 Категория 4 (транспорт нагоре по веригата) по GHG Protocol изисква отчитане на емисиите от доставката на закупени стоки, но повечето EPC компании третират логистиката като „черна кутия", за която спедиторът предоставя някакво число в края на проекта.

Резултатът: ESG отчетите съдържат или приблизителни стойности, базирани на разстояние и тегло, или изобщо не включват транспортните емисии. И двата подхода създават проблеми при одит.

Числата

Контейнерният транспорт от Китай до Бургас генерира различни емисии в зависимост от маршрута и метода на изчисление. Според данни от Clean Cargo и GLEC Framework v3.2, средната интензивност на емисиите за контейнерен транспорт през Q1 2026 е 208,2 g CO₂e на TEU-km (well-to-wake, включващ емисиите от производството и изгарянето на горивото).

За типичен BESS проект с 40 контейнера (20' HC, ~43 тона всеки), транспортиран от Шанхай до Бургас:

Маршрут през Суец (директна услуга, ~30–35 дни):

• Разстояние: приблизително 16 500 км
• Емисии на контейнер: 16 500 km × 208,2 g/TEU-km = ~3,4 тона CO₂e
• Общо за 40 контейнера: ~136 тона CO₂e

Маршрут през Нос Добра Надежда с претоварване в Пирея (~55–70 дни):

• Разстояние: приблизително 22 000 км (магистрален етап) + 1 200 км (фидер)
• Емисии на контейнер: ~4,8 тона CO₂e
• Общо за 40 контейнера: ~192 тона CO₂e

Разликата от 56 тона CO₂e между двата маршрута е реална, но рядко се отчита, защото повечето спедитори предоставят само едно число, без разбивка по етапи.

Вътрешен транспорт (пристанище до площадка):

Шосейният транспорт от Бургас до строителна площадка на 300 км добавя приблизително 0,8–1,2 тона CO₂e на контейнер (при използване на GLEC default factors за тежкотоварен транспорт в Европа: 62 g CO₂e/tkm за дизелов камион). За 40 контейнера: 32–48 тона CO₂e.

Общо за проекта:

• Морски транспорт: 136–192 тона CO₂e
• Вътрешен транспорт: 32–48 тона CO₂e
• Хъб операции (претоварване): 2–4 тона CO₂e
• Общо: 170–244 тона CO₂e

Тези числа са изчислени по GLEC Framework v3.2 с default emission factors. Реалните стойности варират в зависимост от конкретния превозвач, кораб, маршрут и натовареност.

Регулаторната рамка

Три отделни регулаторни режима се пресичат при отчитане на въглеродния отпечатък на BESS доставката:

1. Регламент на ЕС за батериите (2023/1542), член 7:

Изисква декларация за въглероден отпечатък на батерията, изразена в kg CO₂e/kWh. Методологията е базирана на Product Environmental Footprint (PEF) и обхваща целия жизнен цикъл на батерията, включително транспорта на суровини и компоненти до завода. Транспортът от завода до крайния клиент обаче не е част от задължителната декларация по член 7. Това е отговорност на вносителя/EPC компанията по Scope 3.

2. ISO 14083:2023 и GLEC Framework v3.2:

ISO 14083 е първият универсален стандарт за изчисляване на емисии от транспортни вериги. Публикуван през март 2023, той замества EN 16258:2012 и е основата на GLEC Framework v3.2 (октомври 2025). Стандартът изисква well-to-wheel (WTW) изчисление, което включва:

• Tank-to-wheel (TTW): емисии от изгарянето на горивото
• Well-to-tank (WTT): емисии от производството и транспорта на горивото

3. GHG Protocol Scope 3, Категория 4:

Транспортът на закупени стоки от доставчик до EPC компанията попада в Scope 3 Категория 4 (Upstream Transportation and Distribution). Това включва морския транспорт от завода, претоварването в хъбове и вътрешната доставка до площадката. Емисиите от транспорт, организиран от доставчика (производителя), се отчитат в Категория 1 (Purchased Goods and Services) като част от cradle-to-gate емисиите на продукта.

Практическо значение:

При FOB доставка (типична за BESS от Китай) купувачът организира транспорта от пристанището на товарене. Това означава, че EPC компанията е отговорна за отчитане на емисиите по Scope 3 Категория 4. При CIF доставка (по-рядка за BESS) продавачът организира транспорта, но емисиите пак се отчитат от купувача, само че в Категория 1.

Практическият подход

Изчисляването на транспортни емисии за BESS проект изисква данни от няколко източника и решения за методологични въпроси, които не са еднозначни.

Стъпка 1: Определяне на границите на системата

Транспортната верига за BESS проект включва:

• Морски транспорт от пристанище на товарене до пристанище на разтоварване (или претоварващ хъб)
• Хъб операции (ако има претоварване в Пирея, Истанбул или друго пристанище)
• Фидерен транспорт до крайното пристанище (Бургас, Варна, Констанца)
• Шосеен транспорт от пристанището до строителната площадка

PCS (Power Conversion System) единиците се транспортират отделно и имат различна HS класификация. Те не са опасен товар и емисиите им се изчисляват по същата методология, но с различни тегла.

Стъпка 2: Събиране на данни

Минимално необходими данни:

• Тегло на товара (от опаковъчния лист или VGM декларацията)
• Пристанище на товарене и разтоварване
• Транспортен режим (контейнеровоз, фидер, камион)
• Разстояние (изчислено или предоставено от превозвача)

Данни за по-точно изчисление:

• Име на кораба и IMO номер (позволява използване на специфични емисионни фактори)
• Тип гориво (HFO, VLSFO, LNG, биогориво)
• Реално изминато разстояние (от AIS данни)
• Натовареност на кораба

Стъпка 3: Избор на емисионни фактори

GLEC Framework v3.2 предоставя default emission factors за всеки транспортен режим:

• Контейнеровоз (среден размер): 15–25 g CO₂e/tkm (TTW), 18–30 g CO₂e/tkm (WTW)
• Тежкотоварен камион (>40t): 50–70 g CO₂e/tkm (WTW)
• Хъб операции: 2–5 kg CO₂e/TEU

За по-точни изчисления Clean Cargo предоставя специфични данни по превозвач и маршрут. От 2026 г. Clean Cargo преминава от TEU-km към tonne-km метрика, което е по-релевантно за тежки товари като BESS.

Стъпка 4: Изчисление

Формулата по ISO 14083:

Емисии (kg CO₂e) = Тегло (тонове) × Разстояние (km) × Емисионен фактор (g CO₂e/tkm) / 1000

За хъб операции:

Емисии (kg CO₂e) = Брой TEU × Емисионен фактор за хъб (kg CO₂e/TEU)

Стъпка 5: Документиране

ISO 14083 изисква отчетът да съдържа:

• Източник на емисионните фактори
• Методология (TTW, WTW или WTWa)
• Транспортна активност (tonne-km или TEU-km)
• Разбивка по етапи на транспортната верига

Капанът на greenwashing

Няколко практики, които изглеждат устойчиви, не издържат на проверка при одит:

„Въглеродно неутрален транспорт" без разбивка:

Някои спедитори предлагат „carbon neutral shipping" чрез закупуване на офсети. Проблемът: ако офсетите не са верифицирани по признат стандарт (Gold Standard, Verra VCS) и не са пенсионирани в регистър, те не могат да се използват за Scope 3 отчитане по GHG Protocol. Освен това офсетите не намаляват реалните емисии, а само ги компенсират.

Използване на средни стойности за целия маршрут:

Емисионната интензивност варира значително между магистрален и фидерен транспорт, между различни превозвачи и между различни кораби. Използването на една средна стойност за целия маршрут може да подцени или надцени емисиите с 30–50%.

Игнориране на well-to-tank емисиите:

Някои калкулатори отчитат само tank-to-wheel емисии (директното изгаряне на горивото). WTT емисиите добавят 15–25% към общия резултат и са задължителни по ISO 14083.

Смесване на батерийния въглероден отпечатък с транспортния:

Декларацията по член 7 от Регламента за батериите обхваща производствения въглероден отпечатък на батерията (kg CO₂e/kWh). Транспортните емисии от доставката до площадката са отделна категория и не трябва да се смесват. Производителят декларира cradle-to-gate; EPC компанията отчита gate-to-site по Scope 3.

„Зелен коридор" без данни:

Твърдения за „устойчива логистика" или „зелен транспорт" без конкретни числа, методология и източник на данни са маркетинг, не ESG отчетност.

Какво означава това за Вашия проект

• Изисквайте разбивка по етапи: При заявка за оферта от спедитор, поискайте емисиите да бъдат разбити по морски транспорт, хъб операции и вътрешен транспорт. Едно общо число не е достатъчно за Scope 3 отчитане.
• Уточнете методологията: Попитайте дали емисиите са изчислени по ISO 14083/GLEC Framework и дали включват WTT компонента. Ако спедиторът не може да отговори, данните вероятно са приблизителни.
• Документирайте избора на маршрут: Разликата в емисиите между директен маршрут през Суец и маршрут през Нос Добра Надежда е измерима. Ако проектът има ESG цели, изборът на маршрут трябва да бъде документиран с обосновка.
• Разделете батериите от PCS: Батерийните контейнери и PCS единиците имат различни HS кодове и различни тегла. Изчислявайте емисиите им отделно за по-точен резултат.
• Планирайте за одит: CSRD изисква верификация на Scope 3 данни. Съхранявайте коносаментите, транспортните документи и емисионните изчисления в структуриран формат, който може да бъде предоставен на одитор.

Какво да запомним

• Транспортните емисии за 230 MWh BESS проект са в диапазона 170–244 тона CO₂e, в зависимост от маршрута и метода на изчисление.
• ISO 14083:2023 и GLEC Framework v3.2 са референтните стандарти за изчисляване на логистични емисии; EN 16258 е оттеглен.
• Регламентът на ЕС за батериите (член 7) обхваща производствения въглероден отпечатък, но не и транспорта от завода до площадката, който е отговорност на EPC компанията по Scope 3 Категория 4.
• Разликата в емисиите между маршрут през Суец и маршрут през Нос Добра Надежда може да достигне 40–50% за един и същ товар.
• „Въглеродно неутрален транспорт" чрез офсети не е еквивалентен на намаляване на емисиите и изисква верификация по признат стандарт.